Шаранът (Cyprinus carpio) е сладководна риба, която достига до 120 см на дължина и до 35 кг на тегло. Той е всеяден, като в ранна възраст се храни с планктон и с увеличаване на теглото, преминава към консумиране на различни бентосни организми. По-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот.

Днес шаранът се отглежда често в язовирни и други водоеми.Високогърбестият шаран има дълги ъглести гръбни перки и четири мустака около устата,с които търси по дъното растения и дребни животинки.Чрез развъждане и селекциониране в продължение на столетия от него са създадени многобройни раси.Особено известни са унгарските шарани, които отстрани имат съвсем малко едри люспи(едролюспест шаран)както и огледалните(голи)шарани.
Огледален шаран - "Пловдив"

През май и юни по камъни и водни растения женските шарани хвърлят хайвера си -до 500 000 хайверни зрънца.Малките рибки се отглеждат в плитки, обрасли с растителност басейни.През есента се преместват в по-дълбоки басейни за презимуване.Тук, заровени в тинята са защитени от студа.Теглото на един две-тригодишен шаран достига средно три килограма.

В ихтиологията е прието да се говори за три основни раси шарани – див, изцяло люспест с удължено тяло; огледален – с намален брой, но едри люспи, и гол шаран, който направо е покрит с кожа, по която само инцидентно може да има няколко много големи люспи.

Исторически са възникнали два центъра за създаване на културни шаранови раси – далекоизточната – Китай и Япония, и средноевропейската – Чехия, Унгария, Италия, Германия и Австрия. Интересно е да се знае, че в Далечния изток шаранът е селекциониран главно по естетически и философски подбуди. И до ден днешен, когато в Китай и Япония се роди момче, близките му пожелават да расте здраво, силно и умно... като шаран. Европейският подход обаче е грубо прагматичен – още от древния Рим, когато първите шарани са били донесени от Азия, като изискан и невиждан кулинарен деликатес. После, вече през Средните векове, католическата църква е извадила рибата от списъка с блажните храни. Така при многобройните пости в календара монасите от ордените в Средна Европа започнали да си отглеждат шарани за собствената трапеза в изкуствени водоеми. С течение на времето като най-добри селекционери на тлъсти породи шарани се очертали монасите от областта Бохемия в Чехия. Там именно търпеливо са били обособени новите породи шарани, които все повече отговаряли на кулинарните изисквания и очакванията на готвача. Най-напред тялото на рибата било силно увеличено във височина, като в същото време главата си останала малка. Така било увеличено и количеството месо в една риба. После дошъл ред да се премахнат и досадните за чистене люспи и се появили огледалните и голите шаранови раси.