Щуката (Esox lucius) е едра хищна риба, широко разпространена в нашите води. Среща се почти навсякъде в Азия, Америка и Европа. Достига над 150 см дължина на тялото и тегло до 20 кг. Има сведения и за значително по-едри екземпляри. Женските са обикновено доста по-едри от мъжките на една и съща възраст.

Ареалът на щуката е доста широк.Среща се до 1 500 м надморско равнище. На места живее и в полусолени води.Среща се в стоящи, сладки води.Отсътства само в малките високопланински реки и потоци.Интересна подробност в разпространението на щуката е тази,че тя се среща в абсолютно изолирани водоеми, отдалечени от реките. Това се дължи на факта,че хайверът на щуката е доста лепкав и се пренася от водоплаващите птици.При по големи популации на щука във водоема тя е способна бързо да унищожава зарибителния материал.Но като цяло ползата от щуката е по голяма, тъй като тя унищожава най вече болните и малоценни риби и регулира равновесието на екосистемата на водоема.

Щуката е типичен хищник. Малките рибки след излюпването от хайвера се хранят със зоопланктон, хайвера на други риби и дребни ракообразни. При достигане на размер от 5-6 см., щуката започва да се храни изключително с малки рибки. Не са редки и случаите на канибализъм, когато по-едрите екземпляри се хранят с по-дребните. Щуката е всеядна — в нейния рацион попадат също така жаби, мишки, малките на водоплаващите птици. За разлика от другите хищници, щуката се държи на определени места във водоема и напада жертвите си от засада, като след нападението се завръща на своето място. Преследването на жертвата не е работа за щуката. Характерен е също така и начина по който тя улавя рибата с която се храни — обикновено първоначалното захващане е напреки на тялото, след което тя я поема с главата напред. Това е следствие на определения строеж на челюстите и зъбите на щуката, които не са предназначени за дъвчене, щуката гълта жертвите си цели.